Тълкувателни решения

Posted on by

Тълкувателни решения на ВКС

Тълкувателни решения на Наказателна колегия

Тълкувателни решения

Тълкувателни решения

Тълкувателно решение № 5 от 2014г. ОСНКРешение: Управителят и представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл.227б, ал.2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението на това задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на управление.


Тълкувателно решение № 4 от 2014 г. ОСНК. Решение: 1. Наличието на приложени по наказателно дело ВДС, получени чрез използване на СРС, представлява допустимо, но недостатъчно основание 12 Вж. пар. 82-85. 13 Вж. пар. 53. 14 Вж. пар. 99. 13 за ограничаване на публичността на съдебния процес, налагащо разглеждането му при закрити врати съгласно чл. 263, ал. 1 от НПК. За всеки конкретен случай и независимо от положения гриф за сигурност, съдът е длъжен самостоятелно да прецени дали доказателствените материали съдържат държавна тайна и да приложи ограничението по чл. 263, ал. 1 от НПК при спазване на критериите за относимост, необходимост и съразмерност. ……..


Тълкувателно дело № 3 от 2014 г. ОСНК. По т.1 В производството по чл.457 от НПК допълнителното наказание глоба се приема за изпълнение, когато е наложено по присъда на чуждестранен съд на държава извън Европейския съюз, до пределния максимален размер на глобата, предвидена в санкционната част на съответната норма на НК, освен ако в международен договор с участие на Република България и осъдилата държава извън Европейския съюз е предвидено друго. По т.2 В процедурата по чл.457 от НПК, глобата, приета за изпълнение при трансфер от държава извън Европейския съюз, се преизчислява в български лева по курса на Българската народна банка към деня на влизане на присъдата на чуждестранния съд в сила. По т.3 Положеният общественополезен труд от трансферирания осъден български гражданин в осъдилата го държава трябва да бъде зачетен от съда за намаляване срока на наказанието, освен ако определеният от издаващата държава остатък за изтърпяване е изчислен след зачитане на положения труд.


Тълкувателно решение № 2 от 2014 г. ОСНКРешение: За прилагането от прокурора в производство по чл. 111, ал. 2 НПК на разпоредбата на чл. 113 НПК не трябва да е налице висящо производство пред съда, за да се приеме, че е налице спор за право относно собствеността на вещта, а е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за връщането й.


Тълкувателно решение № 1 от 2014 г ОСНКРешение: 1. Когато през границата на страната се пренасят акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, деянието е извършено след изменението на НК със ЗИДНК (ДВ, бр.26 от 06.04.2010 г.) и са осъществени елементите от състава на чл.242, ал.1 от НК не е налице идеална съвкупност между престъпленията по чл.234 от НК по отношение на изпълнителното деяние „държи” и по чл.242, ал.1 от НК. Деянието следва да се квалифицира като престъпление по чл.242, ал.1 от НК.

2. Наличието на вътрешна за ЕС граница на страната след 01.01.2007 г. не изключва възможността при пренасяне на стоки през нея да бъде осъществено престъплението по чл.242, ал.1 от НК при проявление на елементите на състава.


Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. ОСНК. Решение: 1. Осъдените на наказание „пробация“, което на основание чл.43а, т.2 НК е заменено с наказание „лишаване от свобода“, се считат за осъдени на „лишаване от свобода“ от момента на влизане в сила на определението по чл.452, ал.3 от НПК с всички произтичащи от това последици. 2. Дължи се постановяване на отделно изтърпяване на отложеното наказание „лишаване от свобода“ на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от НК (респективно произнасяне по чл.69, ал.2 от НК), ако деянието, за което е постановена осъдителна присъда с наказание „пробация“, заменено впоследствие с „лишаване от свобода“, е престъпление от общ характер, извършено в изпитателен срок на предходно осъждане. 3. При определяне на общо най-тежко наказание при съвкупност от престъпления, наложени с различни присъди, се взима предвид „заместващото наказание“ „лишаване от свобода“, което е определено по реда на чл.451- 452 от НПК. 4. При съпоставяне на престъпленията, с оглед преценката в какви съотношения се намират се взима пред вид моментът на влизане в сила на 9 определението по чл.452, ал.3 от НПК, с което е извършена замяна на наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода”.


Тълкувателно решение № 5 от 2013 г. ОСНКРешение: 1. При упражняване на правомощията си по чл.249, ал.2, във връзка с ал.1, и с чл.248, ал.2, т.3 НПК по дело, по което съдебното производство е образувано по неприключило към 1.І.2012 год. досъдебно производство, съдията-докладчик от Специализирания наказателен съд следва да върне делото за отстраняване по реда на чл.242, ал.2 НПК на констатираните съществени процесуални нарушения, винаги на прокурор от Специализираната прокуратура. 2. Само прокурорът от Специализираната прокуратура има процесуално право да подаде частен протест срещу разпореждането по чл.249, ал.2, във вр. с ал.1 и чл.248, ал.2, т.3 НПК на съдията докладчик от Специализирания наказателен съд по дело, по което съдебното производство е образувано по неприключило към 1.І.2012 год. досъдебно производство. 3. Не следва да се прилагат разпоредбите на § 9, ал.2 ПЗРЗИДНПК (ДВ, бр.13/2011 год., изм., ДВ, бр.61/2011 год. и доп., ДВ, бр.19/2012 год.) и на § 17 ПЗРЗИДНПК (ДВ, бр.93/2011 год.) от Специализирания наказателен съд на основание чл.249, ал.2, във вр. с ал.1 и с чл.248, ал.2, т.3 НПК, когато 8 съдебното производство е било образувано по неприключено към 1.І.2012 год. досъдебно производство


Тълкувателно решение № 4 от 2013 г. ОСНКРешение: Оставя без движение


Тълкувателно решение № 3 от 2013 г. ОСНКРешение: 


Тълкувателно решение № 2 от 2013 г. ОСНКРешение: 1. Превозното или преносното средство, в което са открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъпление по чл.234 НК, не подлежи на отнемане по реда на чл. 53, ал.1 б.”а” НК. 2. Налагането на обезпечителна мярка по чл.72 НПК върху превозно или преносно средство, в което са били открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъплението по чл.234 НК е допустимо само за обезпечаване на наказанието „глоба”. 3. Санкционната част на нормата на чл.234, ал.1 НК не предвижда различен вид наказания за двете форми на изпълнителното деяние на престъплението – „държи” и „продава”. 8 4. Кумулативно предвиденото наказание „глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки” е относимо към изпълнителното деяние „държи”.


Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. ОСНКРешение: По т.І.1. Обективният признак на състава на чл. 172б от НК „използване в търговската дейност” при транзитно преминаване на стоки през територията на Република България е налице, ако стоките са предмет на търговски акт, насочен към потребителите в Европейския съюз. По т.І.2 Използването на знаци, сходни с чужди търговски марки, е съставомерен признак на престъплението по чл. 172б от НК. По т.І.3 Принципът на общностно изчерпване на правото върху търговска марка не е приложим при установяване на противоправно използване на търговска марка по смисъла на чл.172б от НК. 14 По т.І.4 Елементът „търговска дейност” от състава на престъплението по чл. 172б от НК е налице при хипотезите на чл.13, ал.2 от ЗМГО, когато дейностите се извършват за реализиране на икономически ползи; той не е в зависимост от осъществявана от субекта дейност на търговец по Търговския закон. По т.ІІ.1 Субект на престъплението по чл.172б от НК, когато ползвател на неправомерно идентифицираните стоки е юридическо лице, е съответното физическо лице, от поведението на което юридическото лице е придобило качеството на ползвател. По т.ІІ.2 Субект на престъплението по чл.172б от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице. По т. ІІІ.1 От престъплението по чл.172б от НК могат да настъпят вреди, подлежащи на обезщетение. По т.ІІІ.2 Пострадал/ощетено юридическо лице е притежателят на правото на марка, който може да се конституира като граждански ищец.